| Без капка цвят Скрит във всеки чака порив, дърпа всяка част от теб, И нощ, и ден разтърсва, бясна ярост буди някой ден; Пари нещо тъмно, скрито, във сърцето ти гризе; Адска нужда да направиш различен този ден... Дни в окови с еднакъв такт, Сиви стъпки, без светло и без мрак. Длъжен си на всеки, всеки ден, Гълташ чуждата омраза, вързан в своя собствен ред. Но прилив блъска - блато застояло, Изтрива всеки програмиран час; И онзи вирус, който носиш дълго Грабва те и мачка диво: Дни в окови с еднакъв такт, Сиви стъпки, без светло и без мрак. Днес пак е вчера, без капка цвят; С ключе навити дните се роят. Във своя ред затворен, във цикъл сляп вървиш; Еднакви думи плюеш, еднакви дни редиш; В безсмислен график гнием, да оцеляваме, А всъщност спиш и чакаш да свърши мъката. |
