| Вълк в сънят ми В съня си го видях. Самотник-вълк, единак от изчезваща порода. Здравите си нокти впил в скалата гола. Святкаща, сребриста грива, а очите му - два зелени диаманта. С божествена и гордо изправена осанка. Глава извил, вперил поглед във луната. Със свойта песен хипнотизирал бе гората. Мъката изплакваше, насъбрала се в душата вълча. „Не съм от този свят и скоро ще си тръгна. В капаните ви няма да се гърча!" Гласът му беше силен, мелодичен, бих казала - красив. Удоволствие изпитваше от тази песен, сред декора нощно-див. Със звездите древни луната беше като във магия. Дъжд запръска от сълзите лунни. Истинска стихия! За вълка ми стана мъчно, че от таз земя вече иска да избяга. Песента му ме разкъсва, уморените ми мисли разпилява. С него често срещам се в сънищата, в гората далечна и тъмна. Как искам само за миг и наяве да го зърна! Николина(Ния) Арабаджиева |
